Призрачната гора

Короните на дърветата бяха зловещи.Някой хора твърдяха че тази гора се обитава
от вълци ..

Денят не беше един от най-хубавите за разходка-духаше слаб
вятър,а слънцето от време на време се скриваше зад облаците.За Елена
това нямаше значение-вървеше бавно и спокойно към поляната.Момичето
крачеше уверено,като с всяка стъпка все повече и повече се приближаваше
към крайната си цел.Вятърът леко си играеше с тъмните й леко къдрави
коси,като ги разпиляваше около лицето й,така че едва да вижда. Гилбърт
навлезе нетърпеливо,а когато се огледа наоколо тръпки минаха през
тялото й-слънцето не можеше да пробие през гъстите корони на
дърветата,така че дори и през деня беше тъмно.Момичето вдигна глава и
закрачи още по-навътре.По някой път се спъваше в някой клон,но това не
биваше да й прави впечатление.От време на време извръщаше глава
наляво-надясно,за да се увери,че е сама и че дърветата са си все
там.Вървейки по-навътре забеляза тъмен,неясен силует,обгърнат в леката
мъгла.Преди да се усети вече беше на земята и едва си поемаше
въздух.Явно имаше някой вампир който и мисли злото.Отпусна се на
земята, а косата й се бе разпиляла на всички страни.Единственото което
беше успяла да каже бе "Кой си ти ? ", но дори тя не се чу когато го
каза.

Деймън бе гладен и разярен.Искаше да убие някого и да го накъса на парченца.Тичаше с все сили из гората. Когато обаче усети удар той се обърна и видя едно момиче.
-Глупачка !! – извика й той като си показа зъбите. Усети мириса на кръв и се доближи до нея.От главата на момичето се стичаше алена кръв, която бе закрила лицето й.Вампирът не помръдна от мястото си, просто стоеше и я гледаше как все повече се мъчи.Мислите му бяха притеснителни, не искаше да мисли за нищо, но в момента когато я погледна се стъписа. Приклекна като бавно се свлече надолу и седна на земята. Разтърси глава и бързо се озова до едно дърво.
-Какво ми пука за теб ?! – провикна се той.Подпря се на дървото и я погледна.

Елена най – накрая се свести и опита да се изправи.
-Ама ти какво си помисли, глупак такъв!! – развика се тя като гледаше Деймън.E явно го ядоса.С бърза скорост той я хвана за ръката и я дръпна.
-Не си играй с мен !! – предупреди я той.
-Нямам
такива намерения !! Мисля да те ударя..ей тук право в носа .. – изежи
му се тя.Той се засмя и хвана другата и ръка.Помогна и да се изправи.
-Е
благодаря ти, чао !! – изпуфтя и тръгна залитайки към имението.Явно
нямаше да се измъкне толкова лесно.Тъкмо когато щеше да се строполи на
земята две ръце я хванаха и вдигнаха.
-Ъмм..това беше много бързо...е поне познах че си вампир.-засмя се тя и се отпусна в ръцете на Деймън.

По всичко си личеш че на Деймън му харесва да я носи.Беше лека като перце, а косата й се вееше на всички страни.
-Е сладурано явно и ти си вампир.-Елена му кимна в отговор.
-Нe се запознахме...Аз съм Деймън Салваторе.-усмихна й се.
-Аа..прочутият..знам кой си -каза тихо момичето.
-Почти стигнахме до пейката !!...Ъм.. извинявай за инцидента...

Елена се отскубна от ръцете му.
-Все едно..не ми пука !! - развика му се. - Глупак си..като другите...-тръгна да ходи напред, но Деймън я спря.
-Какво искаш ?! - удари му шамар -Остави ме на мира!! Самовлюбен нещастник..!! - озъби му се.
-Махай се !! - Деймън също и се озъби.
-Това правя бе глупак!!Ама ти ме спираш..-закрачи по пътя към имението й.